Коя е Карамела или как любовта превърна една детска мечта в реалност
Казват, че ако се занимаваш с това, което обичаш, няма да работиш дори и ден през целия си живот...
Това беше моята детска мечта… От онези, които не те оставят „на мира“, докато не направиш всичко възможно, за да ги осъществиш.
Бях на 10. Обожавах да рисувам. Правих го винаги, когато имах тази възможност. Но родителите ми смятаха, че това не е житейския път, по който трябва да вървя, и единствената подкрепа от тяхна страна беше това да остане във времето като обикновено хоби. Съдбата обаче си знаеше работата. Тази година в училище имахме нов преподавател по изобразително изкуство. Той забеляза моята дарба и се оказа може би единствения човек, който не само истински вярваше в мен, но и ми помогна да преоткрия себе си и истинското си призвание – да рисувам дрехи!
И всяка свободна минута прекарвах с любимия си скицник, за който бях заделяла дълго време. Той не беше просто хартия. Вътре бях вложила душата си, бях нарисувала мечтите си...И всеки път, когато надзъртах вътре, моделите, които бях създала, оживяваха измежду симфонията на моето въображение. Все още по детски наивна, но водена от безграничното желание, аз бях малкото пораснало момиче, готово да върви през дебрите на непознатото, вярвайки в розовия цвят на всяка стъпка. Не знаех какво ми е приготвил живота, но нямах търпение да порасна, за да имам шанса да се превърна в успешен дизайнер и щастлива жена! ..И макар на 10, аз бях твърдо решена, че няма да се откажа каквото и да ми коства това!
Така минаваха дни, после години, животът ме хвърляше от едно изпитание в друго. Започнах да покорявам нови хоризонти, породени от разнородни амбиции. И преди да се „усетя“ вече бях на 23 – млада, луда и жадуваща за приключения. Всички трудности бяха взели превес над онази - съкровената ми мечта, и тя беше потънала в дълбините на съзнанието ми.
И точно, когато отчаянието започваше да чука на вратата ми се появи той – човекът, който щеше да възроди копнежа ми като феникс, раждащ се отново от пепелта – бъдещият ми съпруг.
И така тръгнах по пътя на неизвестното, водена от силната подкрепа на мъжа ми. Започнах да придобивам увереността, че ще се справя и седмица по-късно изтеглихме първия си кредит, с който купихме две шивашки машини. Монтирахме ги в хола на нашето скромно жилище. През деня аз скицирах моделите, а вечер майка ми ми помагаше и учеше да кроя и шия. След много труд и още толкова безсънни нощи бяхме готови – първата колекция на Caramella Fashion беше факт!
Единствените активи, които притежавахме тогава бяха огромното желание, безграничната вяра, две шивашки машини и малко дрехи, създадени с цялата любов на света.
Решението беше само едно – да тръгнем по пазарите и да предлагаме моделите, материализирани от моето въображение. Това беше и момента, в който започнахме да виждаме камъчетата - онези, за които бяхме слепи преди това. Хората не познаваха марката ни. Разбира се, това беше напълно разбираемо. Нямаше от къде да знаят, че бяхме дали всяка стотинка от спестяванията си, за да осигурим най-висококачествените платове, защото мотото, което ни водеше гласеше: „Ще предлагаме на нашите клиенти само най-доброто, независимо какво ще ни коства!“.
Имахме своите моменти на радост, на отчаяние, на страх... но въпреки всичко запазихме вярата си.
Станахме още по-сплотени и взехме ново решение – да си отворим магазин. Започнахме да търсим помещение и това се оказа също нелека задача. Подходящите места бяха много малко, а наемите - прекалено високи. Късметът реши да ни се усмихне и скоро сключихме сделка – малко подземно магазинче в центъра на града срещу допустима цена.
Минаха години докато хората започнат да ни познават и да търсят нашите дрехи, но най-важното остана това, че ние намерихме сили да съхраним себе си и мечтата си. Постепенно започнахме да се разрастваме. Отворихме още едно магазинче, а след него друго. По това време на бял свят се появи и нашето първо детенце – прекрасната ни дъщеричка. Колкото и упорити обаче да бяхме в работата си започнахме да губим контрола във фирмата си, в марката, която с толкова усилия създадохме и запазихме във времето и постепенно тръгнахме надолу.
Наложи се да вземем поредното си трудно решение – да работим онлайн.Трудно решение, защото с лека ръка трябваше да захвърлим всичко постигнато до сега и да започнем да градим доверие у хората отначало. Още повече, че по онова време онлайн търговията не беше толкова популярна и хората по-дълго време взимаха решения спрямо нея.
Но все пак поехме риска, затворихме всички магазини и вложихме спестеното в отварянето на онлайн бутик за дрехи “Caramella Fashion”.
И така ден след ден животът ни сблъскваше с безброй препятствия и изпитания, за да ни направи това, което сме днес – хора като всички вас със своите мечти, възходи и падения. Смея да кажа, че вече цели 17 години след откриването на марката ние сме може би по-мъдри, по-разумни и много повече преживели, но ако се върнем назад и ни се даде възможност да се поправим някъде, съм сигурна, че нито аз, нито мъжът ми бихме променили нещо. Всяка грешка и всеки човек влезнал по някакъв начин в живота ни са били, за да ни дадат жизненоважен урок. Убедена съм, че пътят и занапред няма да е лек, но е точно този, който сама избрах.
И аз съм благодарна...и щастлива. Такава, каквато исках да бъда, когато бях на 10!
Брандът за мен означава страшно много. Обичам го като дете. Може би, защото съм вложила себе си във всяка дрешка, във всеки детайл. И сме постигнали толкова много на цената на много усилия. Горда съм с Caramella. Горда съм, че всичко започна с един детски блян, а днес ние сме първата по рода си и за сега единствена Модна академия в България. Бяхме първи и в създаването на колекция за мами и техните малки принцеси – „Мама и дама – еднакво съвършени“. Точно ние дадохме началото и на колекциите за ръчно рисувани облекла. И ще продължаваме да се развиваме и да бъдем първи! Защото ние и това, което създаваме, е уникално и единствено по рода си!
Защото искаме да даваме на нашите клиенти – НАЙ-ДОБРОТО! Искаме да бъдете ЩАСТЛИВИ!
С любов и дълбока признателност за подкрепата ви:
Цветомила Маринова
