Следващото Искам

Спомням си преди как исках да порасна. Мечтаех да замина, да си тръгна по пътя с мойте си решения и в мойта си посока. После пък исках да се върна при това, което бях създала, при това, което вече имах. Следващото „искам“ беше за дом, за семейство и доколкото си спомням след като ги получих най-много се нуждаех от почивка. Дойде време да поискам пари, а преди да се усетя вече бях готова да ги заменя с малко време. Е, разбира се, както можете да предположите получих си времето и усетих нуждата от парите. И докато размишлявах върху златната среда и дали наистина съществува тя, дойде ред на поредното „искам“ – бях стигнала до още един извод, и вече исках развитие, исках да знам, исках да мога, исках да бъда! И така ден след ден идваше ред на новото „искам“, а последното, за което си спомням май беше как копнеех отново да бъда малка.

Днес вече спрях да искам. Защото разбрах, че имам. И просто така започнах да живея, да се наслаждавам, да ценя. Разбрах, че смисълът се криеше най-вече в малките моменти, за които често нямах време, а богатство можеше да се нарече единствено следващото утре, което аз и хората около мен посрещахме здрави. Благодаря обаче на всяко едно „искам“, именно защото то идваше със своята цена и своя урок, за да ме направят това, което съм днес – благодарна и щастлива.

Е, какво е твоето следващо „искам“?