Животът над нещата
Случвали са ми се най-прекрасните неща. Също така и някои от лошите. Минавала съм през всички възможни чувства, като всички хора. Чувства на щастие, на тъга, на спокойствие, на гняв, на сигурност и на страх... И всички те са имали своите последствия, отразяващи се в живота ми и променящи същността ми. Докато не дойде деня, в който си зададох въпроса „Това наистина ли има значение и наистина ли е толкова важно, за да позволя да се отрази върху мен, върху деня ми, върху близките ми?“.
Точно този всъщност беше моментът, в който не само си напомних, че трябва да променя мирогледа си, а осъзнах нуждата от това наистина да го направя, защото всяка негативна емоция вреди най-вече на нашето тяло, на нашето здраве и се натрупва, за да дойде в живота ни с пълна мощ и необратими последици.
Със сигурност нямаше как да остана безразлична към всичко, което ми се случваше, но поне можех да пусна да минат покрай мен онези – незначителните неща, които нямаше как да променя.
И просто така започнах да живея без да съдя хората, които не разбирам, без да упреквам в случаите, в които не бях съгласна, без да убеждавам, когато не искаха да ме чуят, без да се моля, когато не виждах желанието отсреща и без да оставам, когато бях нежелана.
А вълшебството на живота дойде точно навреме, за да ми покаже сила, за която не бях подозирала. Усетих свобода, неуязвимост, спокойствие. Всичко започна да ми се случва по-най добрия начин. Съдбата ме срещна с най-стойностните хора и ми даде точно това, от което имах нужда. И вече знаех, че посоката, в която съм тръгнала е истинската. Вече бях усетила магията на това да живееш живота си „над нещата“.
