Професия Майка

Всяка жена на даден етап от живота си започва да си задава въпросите: „Какво ли е да бъдеш майка?“, „Ще се справя ли?“, „Ще се промени ли изцяло живота ми?“. Е, отговорите са толкова много, колкото са много и майките, но има нещо, за което съм сигурна, всички сме единодушни – да бъдеш майка е най-трудното и най-великото нещо!

Ще се върна назад, за да извадя на показ някои от най-зашеметяващите моменти в моето майчинство…

Когато разбрах, че след броени месеци ще имам честта да нося титлата „майка“ бях едва на 22. Завладяна от щастието си, пренебрегнах онова, което скоро щеше да ме сполети с гръм и трясък.

След като някак си се примирих с деформираното си тяло, отпуснатата си кожа и всичките стрии, обещавайки си, че веднага ще започна диета, чух заветното „Уааа“ и видях най-красивото същество на света! Точно този беше и момента, в който всичко в живота ми се преобърна и вече имаше едно малко човече, което обичах повече, отколкото можех да опиша, та дори и да си представя! Щастливи заедно се прибрахме в къщи, където трепетно бях реализирала всичко от розовите си мечти, в които бях перфектната майка.

Седмица по-късно бях готова да се сбогувам с „перфектните“ амбиции и започнах да осъзнавам реалността, която се оказа доста по-различна от моите фантазии.

Запознах се с понятия като колики, безсъние и хаос. Постепенно разбрах, че в професия „майка“ влизат готвач, чистач, лекар и какво ли още не. Замених часовете, прекарвани пред огледалото в старанието си да изглеждам добре, в броени минути, в най-добрия случай – десетина.

Разбира се понякога имаше и спокойствие – моментите, в които бебчо спеше. Тези мигове ми бяха любими. Винаги го наблюдавах с цялата си любов и благодарност, смеейки се над себе си и над очакванията си – че винаги ще бъда подготвена или поне ще овладявам предстоящите проблеми.

Уви, нямаше нищо предвидимо, а ситуациите бяха напълно различни една от друга. Ситуации, в които се налагаше да взимам екстремни и забележете – правилни решения!

И така минаваха дните, всеки с нови и неповторими премеждия, които старателно ме убеждаваха, че въпреки усилията ми правих грешки. Единственото, което ми оставаше, беше да се уча от тях. Често губих самообладание, понякога дори контрол, което до преди година си беше направо невъзможно за моята спокойна личност. Но и с това свикнах.

Все по-често благодарих на Бог, че е създал кофеина, тъй като сънят ми се състоеше в 4-5 разпокъсани часа. С течение на времето се научих дори да не обръщам внимание на безпорядъка в къщи и остатъците от храна, мушнати на най-непредвидимите места.

Но въпреки всичко, колкото повече време минаваше, толкова повече осъзнавах, че никога до този момент не съм била по-щастлива.

Дори не знаех как съм живяла до сега без това ангелче, на което от време на време му порастваха рогца.

И сега в часовете, в които се налага да се разделим, кой на работа, кой на градина, ми липсва ужасно много. Това детенце се превърна в моето най-добро и най-вярно приятелче, което ме усеща повече от всеки друг – кога съм тъжна, кога съм щастлива или кога имам нужда да ме гушне.

И едно знам със сигурност – професия „майка“ ми е любима!